Свободата на словото си отиде след появата на интернет
Ще кажете, че никога не сте чели по-налудничаво твърдение. И ще бъдете прави, но донякъде, само донякъде. Самият аз преди време щях да реагирам по същия начин.
Какво ме промени?
Два тежки бана в любимите ми форуми. Получих ги не защото съм имал нецензурен език, не защото съм призовавал към отцепване на Пловдивска област в независимо херцогство, не защото съм препоръчвал групово изнасилване на момиченца (или момченца) от детската градина, не защото съм подбуждал към друго престъпление. Не съм публикувал и материали с еротическа, порнографска или друга тематика, неподходяща за широката аудитория на въпросните форуми (единият е доста често посещаван от хлапета). Пиша винаги (ама винаги... не, вие не подозирате какво значи винаги) на кирилица, на книжовен български език, често използвам и любезното обръщение Ви (в необходимите ситуации). Нямам претенции, че имам чувство за хумор, но пък го компенсирам с непукизъм. Добре де, а защо имам бан? Защото имах неблагоразумието да не съм на едно мнение с управляващите форумите, да споделям моето мнение в поверените им форуми и да го аргументирам с примери от същите форуми. Разбира се, всички администратори и модератори ще заявят под клетва, че страшно много обичат градивната критика. Е, ще пропуснат да ви дадат дефиниция за такава, но веднага ще ви посочат чия критика не е такава. А ще аргументират действията си (бановете и триенето на мнения) с мъгляво формулираната точка от правилниците им, забраняваща спама.
Потърпевшият е изправен пред непробиваемата стена на диктатурата, която сама пише правилата и сама ги прилага. Над нея няма никого! Няма къде и пред кого да се оплачеш от неправомерни действия на интернет-администратор. Можеш само да махнеш с ръка и да се опиташ да забравиш.
А дали не е така и в цялата мрежа? Стотици организации (държавни и неправителствени) и частни лица следят за съдържанието на интернет. Същите съдействат за унищожаването на множество писано слово (къде уместно, къде не). Представете си, че сте автор на сайт, който е нарочен за някакъв вид нарушение. Гражданинът Сульо Пулев е подал сигнал до хоста. Последвала го е и фондацията "Лесбийки за нацизъм". Намесила се е и службата за сигурност на островната държава Науру и Нахуру. Дежурният сис-админ (ако има такъв) се е изсмял, ама следващият директно е затрил целия ви сайт. Обаче вие не сте съгласни! Смятате, че съдържанието му не противоречи на собственото ви и европейско законодателство, не противоречи и на здравата логика и морал. Какво можете да направите? Нищо! Н-И-Щ-О!
А какво и как да се направи, че да се промени това положение? Не знам! А вие знаете ли?
Какво ме промени?
Два тежки бана в любимите ми форуми. Получих ги не защото съм имал нецензурен език, не защото съм призовавал към отцепване на Пловдивска област в независимо херцогство, не защото съм препоръчвал групово изнасилване на момиченца (или момченца) от детската градина, не защото съм подбуждал към друго престъпление. Не съм публикувал и материали с еротическа, порнографска или друга тематика, неподходяща за широката аудитория на въпросните форуми (единият е доста често посещаван от хлапета). Пиша винаги (ама винаги... не, вие не подозирате какво значи винаги) на кирилица, на книжовен български език, често използвам и любезното обръщение Ви (в необходимите ситуации). Нямам претенции, че имам чувство за хумор, но пък го компенсирам с непукизъм. Добре де, а защо имам бан? Защото имах неблагоразумието да не съм на едно мнение с управляващите форумите, да споделям моето мнение в поверените им форуми и да го аргументирам с примери от същите форуми. Разбира се, всички администратори и модератори ще заявят под клетва, че страшно много обичат градивната критика. Е, ще пропуснат да ви дадат дефиниция за такава, но веднага ще ви посочат чия критика не е такава. А ще аргументират действията си (бановете и триенето на мнения) с мъгляво формулираната точка от правилниците им, забраняваща спама.
Потърпевшият е изправен пред непробиваемата стена на диктатурата, която сама пише правилата и сама ги прилага. Над нея няма никого! Няма къде и пред кого да се оплачеш от неправомерни действия на интернет-администратор. Можеш само да махнеш с ръка и да се опиташ да забравиш.
А дали не е така и в цялата мрежа? Стотици организации (държавни и неправителствени) и частни лица следят за съдържанието на интернет. Същите съдействат за унищожаването на множество писано слово (къде уместно, къде не). Представете си, че сте автор на сайт, който е нарочен за някакъв вид нарушение. Гражданинът Сульо Пулев е подал сигнал до хоста. Последвала го е и фондацията "Лесбийки за нацизъм". Намесила се е и службата за сигурност на островната държава Науру и Нахуру. Дежурният сис-админ (ако има такъв) се е изсмял, ама следващият директно е затрил целия ви сайт. Обаче вие не сте съгласни! Смятате, че съдържанието му не противоречи на собственото ви и европейско законодателство, не противоречи и на здравата логика и морал. Какво можете да направите? Нищо! Н-И-Щ-О!
А какво и как да се направи, че да се промени това положение? Не знам! А вие знаете ли?
0 коментара:
Публикуване на коментар
<< Начална страница