Колко струва една запалка?

Онзи ден слушах драматизация по Марк Твен на "Том Сойер" и се замислих върху един детайл - Том се чувства богаташ, ако притежава ножче "Марлоу"...
По мое време, когато аз бях дете, да си богаташ означаваше да имаш запалка. Най-обикновена, пластмасова, с камъче. Въпросните запалки струваха 4 лева и се продаваха по стрелбищата. Да, а "стрелбища" бяха едни фургони, в които имаше наредени мишени и хората стреляха по тях с въздушни пушки. Та така, срещу 4 лева ставаш богаташ. Тогава най-разпространената заплата беше между 120 и 200 лева. Хората нямаше къде да харчат парите си, затова ги държаха скрити, или ги трупаха в тлъсти влогове. Но нямаше значение дали са в банка, или под дюшека. Лихвите бяха много ниски и влоговете не носеха почти никакъв доход.
На тези запалки, произведени иначе за еднократна употреба, се пробиваше една дупчица, залепваше се вътре със секундно лепило една дюзичка и запалката ставаше "за многократна употреба" :) Имаше специални "запалкаджийски" ателиета, в които можеше да ти сложат дюза, да ти сменят камъчето, или да ти напълнят газ. Газ се взимаше от бутилки за домакински печки, или от туристически примусчета. Пълненето, заедно със смяната на камъче - 40 стотинки. За дюза - левче.
Хора, посетили Запада, разказваха как онези си изхвърлят запалките в кошчетата, щом им писнело от тях... А една от моите мечти беше някога да отида в Италия и да събера колкото мога запалки! По-късно много мои сънародници отидоха и наистина ровеха по кошчетата, но това е друга тема, за друг постинг.
Можеше да бъдеш богаташ, ако имаш всички картинки на автомобили от турските дъвки "Би-бип". Серията съдържаше 64 снимки, но аз не познавах дете, което да има всички. Дъвките също се продаваха по стрелбищата и струваха 30 стотинки.
Количките "Мачбокс" бяха нечуван лукс. Нашите приятели, италианци, бяха ми изпратили една (заедно с един револвер с капси)... Познайте кой беше богаташът в нашата махала?
А сещате ли се още колко неща като запалкаджийниците вече ги няма? Например студията за звукозаписи, бозаджийниците, обществените бани (тези, в балнеоложките курорти, не ги броим), катаджията на кръстовище, опашката за телефонен апарат, купоните за закуска в лавката...
А колко много неща са още тук? Например облеченият с дънки "Рила" (или "Панака"), обут с платненки, нахлузил бял каскет селскостопански труженик?

:)))