Записки от войнишкото тефтерче (част 2)

В първа част ви запознах с това как открих въпросното тефтерче, как реших да препиша по-голямата част от него и защо го реших. След разпределението на времето, в тефтерчето е поместен химна на НРБ. Той не се различава от сегашния, просто сега е премахнат последния куплет от текста. Затова го прескачам и отивам на следващата страница, където е текста на военната клетва. Тъй като вече ми беше намекнато, че голяма част (по-голямата) от тукашните блогъри са жени, то аз съм сигурен, че въпросния текст е непознат. Затова пристъпвам към преписването. Но първо да направя едно уточнение. Въпросната клетва е първия официален документ, който социалистическия младеж подписваше. По онова време (преди 1989-а година) всеки годен за военна служба мъж, при навършване на 18 години влизаше в редовете на Българската армия (тогава се наричаше Българска народна армия - БНА). Изключение бяха само тези младежи, които учеха в техникуми (до 12-и клас). Тях ги взимаха войници на 19 години. Нямаше значение дали си приет за студент - служиш, уволняват те, следваш. А, разбира се, имаше още едно изключение - ако попаднеш в затвора :))) Лежиш, освобождават те, служиш, уволняват те. И така, въпросният документ се подписваше в деня преди официалната церемония, която обикновено се провежда на централните площади. Това, което се прави на площада (войникът отива до знамето, целува го, навежда се нещо да подпише, крещи по микрофон "Заклех се!"), е една бутафория за пред цивилното население :)))

ВОЕННА КЛЕТВА

Аз, гражданин на НРБ, като встъпвам в редовете на въоръжените сили, тържествено се заклевам да бъда честен, храбър, дисциплиниран и бдителен воин, да пазя строго военната и държавната тайна, безпрекословно да изпълнявам законите, военните устави и заповедите* на своите командири и началници. Заклевам се добросъвестно да изучавам военното дело. С всички сили и средства да пазя военното и народното имущество и до последния си дъх да бъда предан на своя народ, на своята социалистическа родина и на Народното правителство. Готов съм винаги по заповед на Народното правителство да защитя своята родина НРБ и като воин от въоръжените сили се заклевам да защитавам родината си мъжествено, умело, с достойнство и чест, без да щадя кръвта си, дори живота си, за постигане на пълна победа над враговете. Ако наруша тази моя тържествена клетва нека ме постигне суровото наказание на закона на НРБ и всеобщата омраза и презрение на трудещите се.

___________
* - по устав беше прието, че всяка една заповед трябва да бъде изпълнявана, освен противонародната. За противонародна се смяташе заповед за действия срещу цивилното население на НРБ. Доста неясна формулировка. По-точно доста разтеглива, имайки предвид майсторството на комунистическата демагогия. Нека не забравяме, че срещу отказалите се да си сменят имената турци и цигани, са били изпратени и момчета от Вътрешни войски (нещо подобно на сегашната жандармерия, но в онези години се попълваше от редовни военнослужещи)