сряда, февруари 27, 2008

Записки от войнишкото тефтерче (част 3, специализирана)

В предишните две части (1 и 2) видяхме от къде се взе това тефтерче, защо авторът реши да пише за него, запознахме се и с избрани части от съдържанието му. Това ще е последната част. В нея ще прочетем някои строго военни термини, ще се запознаем със системи оръжия и бойно-отровни вещества. Определено ще е скучна за страничен човек, непреминал през армията. От друга страна ще ни предостави ценни сведения за тогавашната комунистическа пропаганда.

* * *

Следващите страници бяха запълнени със задълженията на дневалния (Войник, който пази спалното помещение, грижи се за хигиената му, охранява стаята с оръжието. Въоръжен е само с нож) и караула. Пропускам ги умишлено, тъй като са много обемни, съдържат много термини (най-често русизми), които се нуждаят от допълнително обяснение, а също така представляват интерес за много малко читатели. Освен изброеното, дневални и караул има във всяка армия, като задълженията им са същите. Любопитните биха могли, при добро желание, да намерят достатъчно информация по въпроса. Само ще отбележа, че по време на един от моите караули се случи единият от двата смъртни инцидента, на които станах свидетел по време на моята военна служба. Тя продължи точно една година, 11 месеца и 21 дни. Караулният инцидент не беше свързан с употреба на оръжие. Момчето загина по много нелеп начин, падайки от каросерията на един ЗИЛ. Другият инцидент се случи по време на едни мащабни войскови стрелби. Дефектен снаряд се взриви в един танк, когато пълначът го поставял в цевта на оръдието. Но няма да разказвам повече подробности. Друга ми се иска да бъде тематиката на този ми блог.

* * *

Вече сме на края на изписаните страници от войнишкото тефтерче. Има още два раздела - чужди армии и бойни отровни вещества. Лекциите по чужди армии се провеждаха като част от теоретичната подготовка. Трябваше да знаем срещу кого ще се бием. Затова тук са описани армиите на Турция и Гърция - наши врагове през комунизма. Комунистическата пропаганда и тук се е намесила. Беше ни внушавано, че натовските армии по нашата южна граница са въоръжени едва ли не с лъкове и стрели! :)
Ето няколко извадки от бележките, описващи стрелковото въоръжение на въпросните армии:

пистолети
Колт 11,43, тегло - 1,2, вместмост - 7, далекобойност - 70;

пушки
Томпсън 11,43, тегло -4,9, вместимост - 30, далекобойност - 275;
Автоматична пушка G3, тегло - 3,9, вместимост - 20, далекобойност - 1000;
Пушка Гарант М1, тегло - 4,6, вместимост - 20, далекобойност - 1100.

За запознатите е ясно, че това са оръжия от Втората световна война и едва ли натовските армии още ги използват. И понеже служех в армията по време на ерата на видеото, беше достатъчно да погледам записите от парадите на съответните армии (показвани ни също по време на лекциите), за да видя, че оръжията им никак не са такива. :) Но в такива времена живеехме тогава.

* * *

Данните за бойните отровни вещества са от един учебник за офицери. Открих го в един склад, докато го разчиствахме, и с разрешението на старшината, отговорник за склада, преписах някои неща. Сега се сещам и защо точно химическите формули, а не други любопитни неща - имах намерение да следвам химия! :)

Първо са описани обозначенията, които се слагат върху стъклените ампули, служещи за откриване наличието на подобни газове във въздуха:

червена линия с точка:
зарин, зоман, V газ

две червени линии с точка:
зарин

три зелени линии:
синилна киселина, хлорциан, фосген, дифосген

три черни:
СО (въглероден окис)

една кафява:
BZ (не се сещам дали съм съкратил нещо, или е наименование на газ)

една жълта:
иприт

една бяла:
хлорцетофенон

Формули

Зарин

изопропилметилфлуорфосфонат (има и рисунки на структурата, но ми е трудно да ги прерисувам тук)

Зоман


пинаколилметилфлуорфафонат

Иприт

дихлордиметилсулфид

Азотен Иприт

трихлортриетиламин

Сълзотворен

хлорцетофенон (С6H5CO.CH2Cl)

Кихавичен


Адамсит - жълтозелен, без особена миризма. Температура на кипене 410oC. Температура на топене 193oC. Разтваря се само в органични разтворители. Не реагира с вода и алкално действащи вещества. Окислява се от Н2О2 (кислородна вода) или калиев перманганат.

* * *

Тук свърша и писаното в тефтерчето. Сигурно това е било някъде към януари 1989-а година. Макар и все още новобранец, службата така ни беше грабнала (непрекъснати караули и учения), та почти беше изчезнало разделението между стари войници и новобранци. За устава се сещахме само когато идваха разни генерали от Варшавския договор на проверка. Когато настъпиха събитията от ноември 1989-а в армията настана някакво безвремие. През 1990-а, когато бяха и първите избори, вече нямаше политически офицери. Нямаше такава длъжност, иначе офицерите-пропагандатори се преквалифицираха на възпитатели. Звучи ужасно, но е самата истина. През август ни уволниха. Бяхме последните, служили 2 години. Уволниха ни седмица преди да запълним двугодишния срок. Отпраших към морето и останах там до ноември, като живях в първата и единствена (поне известна на мен) хипи-комуна в България. После скитах още година. А след това остарях :)))
Надявам се, че започналите година по-късно съкращения в офицерския състав на армията, са обхванали и политическите офицери. Иначе нямаше да е честно. Но какво ли е честно в България?

Етикети: ,

1 коментара:

Anonymous Анонимен каза...

това, което търсех, благодаря

0:37  

Публикуване на коментар

Връзки към тази публикация:

Създаване на връзка

<< Начална страница