Колко струва една запалка?

Онзи ден слушах драматизация по Марк Твен на "Том Сойер" и се замислих върху един детайл - Том се чувства богаташ, ако притежава ножче "Марлоу"...
По мое време, когато аз бях дете, да си богаташ означаваше да имаш запалка. Най-обикновена, пластмасова, с камъче. Въпросните запалки струваха 4 лева и се продаваха по стрелбищата. Да, а "стрелбища" бяха едни фургони, в които имаше наредени мишени и хората стреляха по тях с въздушни пушки. Та така, срещу 4 лева ставаш богаташ. Тогава най-разпространената заплата беше между 120 и 200 лева. Хората нямаше къде да харчат парите си, затова ги държаха скрити, или ги трупаха в тлъсти влогове. Но нямаше значение дали са в банка, или под дюшека. Лихвите бяха много ниски и влоговете не носеха почти никакъв доход.
На тези запалки, произведени иначе за еднократна употреба, се пробиваше една дупчица, залепваше се вътре със секундно лепило една дюзичка и запалката ставаше "за многократна употреба" :) Имаше специални "запалкаджийски" ателиета, в които можеше да ти сложат дюза, да ти сменят камъчето, или да ти напълнят газ. Газ се взимаше от бутилки за домакински печки, или от туристически примусчета. Пълненето, заедно със смяната на камъче - 40 стотинки. За дюза - левче.
Хора, посетили Запада, разказваха как онези си изхвърлят запалките в кошчетата, щом им писнело от тях... А една от моите мечти беше някога да отида в Италия и да събера колкото мога запалки! По-късно много мои сънародници отидоха и наистина ровеха по кошчетата, но това е друга тема, за друг постинг.
Можеше да бъдеш богаташ, ако имаш всички картинки на автомобили от турските дъвки "Би-бип". Серията съдържаше 64 снимки, но аз не познавах дете, което да има всички. Дъвките също се продаваха по стрелбищата и струваха 30 стотинки.
Количките "Мачбокс" бяха нечуван лукс. Нашите приятели, италианци, бяха ми изпратили една (заедно с един револвер с капси)... Познайте кой беше богаташът в нашата махала?
А сещате ли се още колко неща като запалкаджийниците вече ги няма? Например студията за звукозаписи, бозаджийниците, обществените бани (тези, в балнеоложките курорти, не ги броим), катаджията на кръстовище, опашката за телефонен апарат, купоните за закуска в лавката...
А колко много неща са още тук? Например облеченият с дънки "Рила" (или "Панака"), обут с платненки, нахлузил бял каскет селскостопански труженик?

:)))

Брежнев е маймуна!

Преди дни се обади бившата ми жена за да ме помоли да разкажа на дъщеря ни някои неща за семейството, които тя искала да научи. Ставаше дума за вуйчо ми, който е лежал и във фашистки и в комунистически концлагер, за майка ми и баба ми, принудени да сменят религиозната си деноминация и още други неща. Разказах за всичко това на 15 годишната си дъщеря. Но често трябваше да дообяснявам, защото младите не знаят почти нищо за комунистическото минало на страната си.

Реших и тук да споделя своите спомени. Ще разказвам само за неща, които на мен са ми направили впечатление, които сам съм преживял, или пък съм намерил сведения за тях.

Първи сблъсък със страха

Вкъщи редовно чувах, че Брежнев (Леонид Илич, тогавашен ръководител на СССР) прилича на маймуна. По тогавашната телевизия можеше да се нагледаш на противните селски муцуни на комунистическия елит. Естествено побързах да предам наученото на другите деца :) За което изядох солиден бой. В онези години беше опасно да обиждаш партията (която и да било комунистическа партия). Беше опасно да говориш неща, които не могат да се чуят по телевизията или радиото. Е, у нас се слушаше нелегално ВВС и Свободна Европа (западни радиостанции), хора от семейството редовно пътуваха до Италия (защо - друг път), но това не трябваше да се говори. Беше опасно. Имаше доносници, имаше членове на ОФ (Отечествен Фронт, масова организация на безпартийните), имаше какво ли не! И никой не ти мислеше доброто. Възрастните забравиха в какъв постоянен страх живееха, а сегашните младежи мислят, че след като НРБ имитираше демокрация, то непременно е било и демокрация.
След този случай научих и други важни неща. Не биваше да се говори:
че в Италия има над 100 вида сладолед, който е адски вкусен, а кока-кола и цитруси се продават свободно навсякъде;
че съм кръстен в църква, а на празници ме водят да се черкувам;
че активните борци всъщност не са активни борци;
че комунистите окрадоха спестяванията на хората с паричната реформа от 50-те (която аз не помнех, но непрекъснато се говореше за нея вкъщи);
че от училище ни събраха по 30 стотинки, за да ни дадат значка на чавдарче, но не ни дадоха (чавдарчетата бяха комунистическа организация за най-малките ученици, официално се наричаше "Чета Чавдарче")...

След време разбрах и какво може да ти донесе това, че не внимаваш какво и как говориш. Но нека това е в някой друг пост.

Ето го Леонид Илич Брежнев:

:)

Една драматизация на "Том Сойер"

Нали я знаете българската преса? Това е нещото, което е направено от няколко страници нискокачествена хартия, и което служи като необходимото зло, когато искате да си купите книга, диск, атлас, очила за наблюдение на слънчево затъмнение и прочие други потребности... Е, някои от нас си купуват вестник и за да го четат :)
Преди седмица (или месец, забравих кога) към вестника вървеше безплатен диск. Дискът съдържаше драматизация на великия роман от Марк Твен - "Том Сойер". Прибрах си диска и днес, поради липса на някакво смислено занимание, реших да го прослушам.

Да видим що за реализация е това. Първо преписвам информацията от обложката на диска.

"Том Сойер"
Драматизация по едноименния роман
на МАРК ТВЕН

времетраене: 41 мин и 55 сек;
автор: Марк Твен;
драматизация: Кирил Каменов;
преводач: Нели Доспевска;
изпълнители: Сл. Славова, Ап. Карамитев, Ц. Митева, Л. Райнова, Б. Арабов, П. Пейков, Г. Ганчев, Д. Ганева, М. Чапанова, Ив. Стефанов, Ив. Хаджирачев, Х. Тороманов, Сот. Майноловски, Ст. Стефанов;
илюстрации: Петър Бойчев;

издател: "Вестникарска група "България" ООД;
продуцент: МИК "Балкантон" АД

Нещо прави ли ви впечатление?
"Балкантон" дали съществува още? И с какво се занимава?
Кои са Ап. Карамитев и Сот. Майноловски? Дали не са Апостол Карамитев и Сотир Майноловски? Другите актьори сигурно също са известни, но на мен техните имена нищо не ми говорят... А защо така са съкратени имената им, все едно са някакви статисти? Освен това в драматизацията звучи и някаква музика (прилича повече на музикален фон към стара флаш игра), къде е името на композитора?

В драматизацията липсват някои сцени от романа. Разбираемо е, трябва да се прочете сбито и някои маловажни епизоди са отпаднали. Друг е въпросът дали тази форма (известна още като радио-театър) ще допадне на днешните деца, разглезени от 3D игри и зрелищни кинопродукции (като екранизацията на "Властелинът на пръстените")...

Свободата на словото си отиде след появата на интернет

Ще кажете, че никога не сте чели по-налудничаво твърдение. И ще бъдете прави, но донякъде, само донякъде. Самият аз преди време щях да реагирам по същия начин.

Какво ме промени?

Два тежки бана в любимите ми форуми. Получих ги не защото съм имал нецензурен език, не защото съм призовавал към отцепване на Пловдивска област в независимо херцогство, не защото съм препоръчвал групово изнасилване на момиченца (или момченца) от детската градина, не защото съм подбуждал към друго престъпление. Не съм публикувал и материали с еротическа, порнографска или друга тематика, неподходяща за широката аудитория на въпросните форуми (единият е доста често посещаван от хлапета). Пиша винаги (ама винаги... не, вие не подозирате какво значи винаги) на кирилица, на книжовен български език, често използвам и любезното обръщение Ви (в необходимите ситуации). Нямам претенции, че имам чувство за хумор, но пък го компенсирам с непукизъм. Добре де, а защо имам бан? Защото имах неблагоразумието да не съм на едно мнение с управляващите форумите, да споделям моето мнение в поверените им форуми и да го аргументирам с примери от същите форуми. Разбира се, всички администратори и модератори ще заявят под клетва, че страшно много обичат градивната критика. Е, ще пропуснат да ви дадат дефиниция за такава, но веднага ще ви посочат чия критика не е такава. А ще аргументират действията си (бановете и триенето на мнения) с мъгляво формулираната точка от правилниците им, забраняваща спама.

Потърпевшият е изправен пред непробиваемата стена на диктатурата, която сама пише правилата и сама ги прилага. Над нея няма никого! Няма къде и пред кого да се оплачеш от неправомерни действия на интернет-администратор. Можеш само да махнеш с ръка и да се опиташ да забравиш.

А дали не е така и в цялата мрежа? Стотици организации (държавни и неправителствени) и частни лица следят за съдържанието на интернет. Същите съдействат за унищожаването на множество писано слово (къде уместно, къде не). Представете си, че сте автор на сайт, който е нарочен за някакъв вид нарушение. Гражданинът Сульо Пулев е подал сигнал до хоста. Последвала го е и фондацията "Лесбийки за нацизъм". Намесила се е и службата за сигурност на островната държава Науру и Нахуру. Дежурният сис-админ (ако има такъв) се е изсмял, ама следващият директно е затрил целия ви сайт. Обаче вие не сте съгласни! Смятате, че съдържанието му не противоречи на собственото ви и европейско законодателство, не противоречи и на здравата логика и морал. Какво можете да направите? Нищо! Н-И-Щ-О!

А какво и как да се направи, че да се промени това положение? Не знам! А вие знаете ли?