Този път няма мърдане, направена е първата крачка към премахване на демокрацията

Парламентът гласува за приемането на безконтролното следене на мобилните телефони и интернет на българските граждани.

Бързам да направя две уговорки в началото. Първата е, че много добре съзнавам - в България демокрацията е само на документи. Както по документи е забранено да се пресича и на червено. Всички знаем каква стойност имат тези документи, нали? Втората е, че малко хора в действителност съзнават що за "интерфейс" е този, за когото си мечтае вътрешното министерство. Затова и ще обясня с пример-сравнение. Най-напред да уточним, че въпросната джаджа и сега се намира в ръцете на ченгетата, но не работи все още. Какво представлява тя? Това е все едно да има камери навсякъде, дори в тоалетните ви, а сигналът от тези камери да бъде видим на един телевизор, който се намира в полицията (или в някоя от специалните служби). А сега слушайте - ченгето ще може да гледа непрекъснато, ама ще може да записва какво вижда само със съдебно решение. Смешно, нали? Все едно някой ще повярва, че това ченге не знае как, или се притеснява без съдебно решение да направи запис.

Веднага се намериха и хора, които да ни убеждават, че така ще се повиши разкриваемостта на престъпленията. Ама наистина ли? Вярва ли някой, че истинските престъпници ползват телефони и скайп (например), за да подготвят едно престъпление? Дори и да го правят, а те не го правят, но дори и да го правят, най-много разговорът да е от сорта на "Ало, Сомов, останалите рибки са готови", "Ок, действайте". Истинските престъпници не са тъпи. Те за животни, те са нищожества, те са канибали и зверове, но не са ТЪПИ! Знаят много добре, че и сега ги подслушват. Пазят се един вид. Не се пазят момчурляците от 7-и В клас, които се уговарят да цомбят най-надарената мома в класа. Не се пазят еколозите, когато се уговарят да правят протести пред парламента. Не се пазят хора, които обсъждат сделки (търговски, законни). Не се пазят и някои политици. Ама само някои от политиците, не всички.

Мислите си, че мотивите за това решение на ГЕРБ и Атака са борбата с престъпността? Странно, а в предишния парламент те не искаха ли престъпността да бъде надвита? Защото тогава гласуваха против. А комунистите защо сега са против? Нали само преди месеци те пък искаха да подслушват? Правилно, грижата им на всички не е престъпността, а да държат те слушалката. Вярвайте, тази слушалка може да донесе добри пари!

Както забелязвате, тук изобщо не се спирам на формалната преграда - разрешение от районен съдия. Разрешението ще бъде поискано и ще бъде получено. Въпросът, при това основен, е какво може да бъде направено без това разрешение. А може много неща. Не само скъпо струваща търговска информация. Така може да бъде създаден контрол над политически противници, или просто над неудобни за властта хора. Така може да се създаде условия за изнудване - достатъчно е ченгето да реши, че ако не искате жена ви да разбере за посещенията ви в порно сайтове, е нужно да заплатите 2000 лева (а може и повече). А ако не искате - обвинение в педофилия! Иди доказвай, че не си такъв. Нека вестниците гръмнат, че са те заловили, пък после да те видим.

Котаракът от улица "Лизюков"

Общувам си с много хора в интернет. Някои от тях са руснаци. Днес, докато си говореха помежду си, забелязах, че стана дума за един котарак от една улица и всички възкликнаха "Воронеж!" Оказа се, че това е старо мултипликационно филмче, в което се разказва за един котарак от град Воронеж, който живее на улица "Лизюков". Този котарак редовно си пати от едно куче и веднъж, докато стои покатерен на едно дърво, до него каца една врана и изпълнява желанието му да го превърне в силно животно, от което всички се страхуват. Враната го превръща в хипопотам и го изпраща в Африка. Впрочем, ето го и самото филмче:



Обаче историята продължава в наши дни :) Такава улица във Воронеж действително има (улица "Генерал Визюков"), нещо повече - през 2003-а година там е поставен и паметник на котарака! Ето го:




Идеята за този паметник е на воронежките вестници "КП" и "Молодой Коммунар". Автор на проекта е ученичката от 11-и клас Ира Поварова, която печели конкурса, обявен от общината. Паметника изработват скулптурите Дукинови (баща и син). Парите са събрани само от доброволни дарения и така паметника си остава безценен за Воронеж.